евроизбори

евроизбори

неделя, 4 май 2014 г.

БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ДНЕС МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И ОБЩАТА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ



Позиция на партия „Българската левица” в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 25 май 2014г.

Четири основни деформации бележат реформата в българското земеделие в годините на прехода:
Първо, За периода 1992-1998г. за поземлената реформа в България са изхарчени над 400 млн. щатски долара от бюджета.
Това са средства само за заплащане на изготвените планове за земеразделяне по съответния средногодишен курс на долара към лева. Към тях трябва да се прибави заплатата на над 300 чиновника, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето и на над 900 работещи  в поземлените комисии.
Не са малко и административно-управленските разходи, направени за тази армия от чиновници, свързани с поземлената реформа. Така за осем години ние изхарчихме средства, достатъчни за замяната на физически и морално остарялата земеделска техника.
Второ, За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993г., у нас тя продължи почти до 1998г., а в съда продължава и днес.
През 1944г. в България има 1.3 млн. собственици на земеделска земя, разпокъсана на 12.5 млн. парчета.
Алгоритъмът на възстановяване на поземлената собственост раздели земеделската земя на 25 млн. парцела още преди да са завършили напълно делбите между наследниците на починалите собственици. Това очертава среден размер на поземления парцел около 1–2 дка. Няма страна в Европа с подобни размери на земеделските участъци.
Трето, След приемането на България за член на Европейския Съюз (ЕС) и прилагането на системата за субсидиране на единица площ, се стимулира зърнопроизводството и производството на технически култури, които се отглеждат на големи площи.
Данните на Евростат показват, че в България 5 490 ферми (1,5% от всички)  стопанисват 82% от земята и обработват средно по 672 ха. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават.
Четвърто, Основните изводи за участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС са:
• По І стълб - Директни плащания 2007-2013 г.: 75% от субсидията е получена от 3 700 физически и юридически лица, които помежду си са 100 свързани лица;
• По ІІ стълб - Развитие на селските райони: от 3 242 млн. евро са усвоени около 2 609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица.
Тези деформации очертаха няколко трайни тенденции за последните 20 години:
         Концентрация на земята и капитала;
         Оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;
         Прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите;
         Инвазия на мултинационални търговски вериги;
         Западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство.
Преодоляването на деформациите и негативните тенденции е възможно единствено чрез:
Устойчиво земеделие и коопериране, основани на силно развито местно производство на храни и регионална търговия
Реализацията на този приоритет изисква:
• Подкрепа за малките и средни земеделски стопанства. Продоволствената криза показва, че регулирането на пазара в полза на малките и средни ферми е задължителна. Партия „Българската левица” е за реформа на ОСП, гарантираща справедлива цена на техните продукти;
• Пълна прозрачност на хранителната верига от производителя на суровината до крайния продукт в магазина;
• Национален омбудсман за малките и средните земеделски производители;
• Стриктно насочване на реформата към активните земеделски стопани;
• Държавите-членки следва да имат възможност да формулират и прилагат свои собствени дефиниции за това какво представлява "малък" или "активен" земеделски производител;
• Въвеждане на таван от 100 000 € на преките плащания и същия таван за проектите по мерките за фермерите по Програмата за развитие на селските райони;
• Гарантиран минимален доход за дребните фермери.
Партия „Българската Левица” настоява за промяна на ОСП на ЕС, като се застъпва за:
1. Създаване на нова схема за финансиране организациите на производителите на плодове и зеленчуци чрез оперативните програми. Според нас малките производители са изложени на най-големите искове от глобализацията на пазара;
2. Липсата на организации на производителите в някои държави-членки е въпрос от решаващо значение и настояваме за въвеждане на допълнителни мерки за намаляване на дисбаланса в рамките на ЕС.
Основните ни искания за реформа на ОСП са:
• Човешкото право на храна, суверенитет и безопасност на храните да се прилага като принцип;
• Приоритет на капацитета на страните да развиват традиционното национално производство;
• Основната цел на ОСП да бъде производството на висококачествени здравословни храни,  съчетано с опазване на околната среда;
• Предохранителни мерки за недопускане на ГМО храните в Европа;
• Борба срещу международната финансова спекулация и дерегулацията на пазара. В настоящата продоволствена криза, която е особено тежка в Африка, е последица от повишените спекулации в селскостопанските стоки и структурни корекции на МВФ, Световната банка, Световната търговска организация. Ние сме против световните регионални монополи!

02.05.2014г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар