Нека
си го признаем – преди 25 години 1 май се бе превърнал в обикновен почивен ден,
на който ни караха да ходим на манифестации. „Бойният празник на труда“
бе загубил значението си – и като боен (срещу кого да се бием?), и като трудов
(почиваме в деня на труда?), и като празник (празник по задължение?).
И
някак съвсем незабележимо някъде там – в коридорите на народната власт, в кабинетите на
партията-майка – някакви чиновници ни спретнаха целия този катаклизъм, наричан
кой знае защо „преход към демокрация“.
Не други, не „международният империализъм“, а ТЕ – партийците на БКП! –
пишеха тайно и полека заповедите за назначаване на милионери; списъците на
политиците от „нашите“ (разбирай – управляващите!) и опозицията (пак наши –
„сините внуци на червените боклуци“); разпределяха народа на богати (малцина
„много наши“!), средняци („наши“, разбира се!), бедняци (не съвсем „наши“!) и
мизерстващи (цялата останала „паплач“!); подготвяха системно ликвидацията на
селското ни стопанство („вземи си бащината земя, обработвай я като дядо си!“);
планираха научно съсипването на родната промишленост („България не е неразвита,
тя е прекалено развита страна!“) и реализираните пазари („Да осъдим СССР!
Арабите не са ни братя!“); създаваха сценарии за „масова приватизация“ и
търсеха чужди монополисти за Отечествения ни пазар...
И банки! Ама мнооого банки! И все частни! И все чужди! ...
Иначе какъв капитализъм ще строим?
ТЕ не бяха чели Маркс, а само бяха разглеждали „марксистите“!
ТЕ бяха повярвали, че капитализмът „мирише хубаво“!
ТЕ бяха повярвали, че капитализмът „мирише хубаво“!
ТЕ никога няма за разберат, че капитализмът е зло! Но понеже са некадърни
марионетки в ръцете на чужди кукловоди (и винаги са били такива!) и
капитализмът им не „мирише хубаво“, а смърди като отрова...
А докато ТЕ вършеха пъкленото си дело, докато ТЕ осъществяваха криминалната
си революция, докато ТЕ съсипваха Бъргария,
НИЕ къде бяхме?
Народе!!!
...Една част от нас скачаше под команда на площадите от страх да не ги помислят
за червени ...
Друга част от нас самозабвенно скандираше „Е-дин-ство!“, без да си отговори
на фундаменталния въпрос „Единство с кого и за какво?“ ...
Трети псуваха яростно-цветисто към всички посоки на света, та да им мине ...
Четвърти мълчаливо демонстрираха неучастието си в това политическо безумие,
надявайки се да ги отмине ...
И някак съвсем незебелязано, някак като в наркоза, ТЕ – вечните партийци,
партизаните на всяка власт, идеолозите на „няма ляво, няма дясно!“ – ни отнеха
всички социални придобивки, които социалистическа България, т.е. – ВСИЧКИ НИЕ,
бяме създали и живеехме с тях.
Къде отиде правото ни на всеобщо и безплатно образование? Къде отиде
правото ни на всеобщо и безплатно медицинско обслужване? Къде отиде правилото „За равен труд – равна заплата!“? И
как така стана, че дори за положен труд могат да не ти платят? Къде изчезнаха санаториумите, профилакториумите,
почивните домове на трудещите се?
В небитието ... Заедно с кълнящите се, че „тая власт с кръв сме я взимали,
с кръв ще я дадем!“. Или заканите им „царят да си получи горите заедно с
партизаните!“ В небитието е мястото на всички пустословци!
А за нас остава...
1 май отново да стане боен празник на трудещите се срещу капиталистическата
експлоатация!
1 май отново да стане ден на международната работническа солидарност!
1 май да стане символ на преодоляната лумпенизация, на осъзнатото
отстояване на своите права от хората на наемния труд!
1 май да бъде ден на защитените социални придобивки!
ПП «Българската левица»
01.05.2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар